|
| |
| Запалки за ракетомоделни двигатели
|
|
Отначало правех фитили от конопен конец , накиснат в KNO3 и после овалян в барутен прах ( черен). След като направих първите двигатели с гориво сорбитов карамел, бързо осъзнах, че този вид запалки не работят добре за карамелни горива. Първата електрическа запалка сътворих набързо с реотан от някаква стара плоча от печка и запуснах двигателя с 220 V. След това намерих нихромов изолиран проводник с диаметър 0.3 мм и започнах да ги правя от него. Намерих и по-тънки съпротивителни проводници, но този ми стана любимия: въпреки че една запалка иска 6-7 V и близо 3 А за сработване, но за сметка на това откази има само при допусната немарливост при приготвянето им. Аз ползвам достатъчно мощен токоизточник за старт, не го носи ракатата , за да пестя сила на тока за сметка на надеждността. Случайното запалване от индукция или статично електричество също е изключено. Механична повреда досега също няма. По -лесно се работи с дебела жица, тънката само бяга между пръстите.
А идеята за конструкцията взех от сайта на Full-Scale ( участник в руския ракетомоделен форум) - http://www.oonoh.narod.ru.
Как правя запалките:
1. Вземам 2 проводника ПЕЛ 0.5 ( от стар трансформатор или дросел) по около 25 см дълги и зачиствам краищата по 1 см и по 2 см от другата страна. Може и по-дебел - в границите на разумното ( да влиза в соплото). Апропо, на старите съветски телевизори ( рубин, електрон) -така наречените "кютюци" - първичната намотка на силовия трансформатор е именно такава и има жица 3 години да правя запалки.
2. Отрязвам около 6 см от нихромовия проводник, зачиствам краищата по 1 см.
3. Навивам оголената част на нихрома около единия меден проводник и го запоявам.
4. Поставям другият меден проводник паралелно на първия и на около 1.5 см по-напред. До тях поставям игла или твърда жица с диаметър около 1мм и върху всичко това навивам нихрома на спирала като малко реотанче, оставям само оголената му част. Издърпвам иглата и навивам останалят 1 см нихром върху оголената част на втория меден проводник, запоявам.
5. Усуквам медните проводници без престараване, силното усукване пука лака и после прави късо.
Електрическата част е готова. Идва ред на запалителния състав. Много
рецепти има, аз използвам най- простите. Имат си и предимства, и недостатъци. Ще споделя два състава:
1. Като правя горивни шашки , винаги остава малко гориво, както при леенето, така и при оформянето на шашките. Събирам го в бурканче и го използвам за запалките . На алуминиева пластинка ( от стар електролитен кондрнзатор ) с размери около 2х2 см разтапям малко гориво ( колкото нокътя на кутрето) с поялника. Грее се пластинката, ако се нагрее горивото директно то се запалва. Не бързам, има топлинна инерция. След малко горивото става на каша. Овалвам нихромовата запалка в него и формовам с пръсти нещо като кебапче с диаметър около 2 -3 мм ( зависи от соплото на двигателя) . Това вече само по себе си е готова запалка, но е малко ленива, след подаване на тока запалва двигателя след почти 3 секунди. За по- добро запалване докато още сместта е мека, овалвам в настърган магнезий (казват му често " осветителен състав" ) от ракетница ( става и от ракета за газов пистолет, продават ги свободно в оръжейните магазини).
Пресовам с пръсти. Важното е, че магнезият се запалва и почва да пръска искри по цялата повърхност на канала на шашките. ( нали знаете, че запалката се набутва до дъно в двигателя) .Тези запалки се оставят два-три дни да се втвърди горивот на сухо ( аз ги държа в бурканче от детска храна) . Ако не се навлажнят , тези запалки са изключително надеждни, засега работят 100 % от тях. Не се прави някакъв шантав химически състав с хлорати , перхлорати и роданиди да ми гръмне в ръцете.
2. По едно време сипах в детско бурканче малко нитроцелулозен барут " Марс" - около 1 см на дъното- и налях ацетон до 2/3 от обема. След няколко дни барутът набухна чак до горе и стана лепкава гъста течност с консистенция на мед. Топвам приготвената запалка вътре, суша няколко минути и овалвам в магнезий. Смачквам с пръсти да се набие в покритието. След 15 минути повтарям операцията. Тези запалки не са толкова хигроскопични, но трябва време да се втвърдят и отвътре, защото ацетона много бързо се изпарява от повърхността и прави коричка. След 1 ден запалката е готова, но още по-добре работи след 2-3 дни. Първите такива запалки даваха дефекти, но после ( с двойно овалване) си заработиха нормално.
Малък трик откраднах от Ракетомоделния форум. За по-бързо влизане в режим и запазване на двигателя от влага след като се мушне вътре запалката запушвам соплото с малко пластелин. Това увеличава налягането и запалването е по-бързо.
Пълненето на канала с барут ( и ловен, и димен) не дава добри резултати. Често при неговото изгаряне се навлажнява канала и после няма палене. Барутът изгаря моментално в затворено пространство и няма време да запали горивото. Сорбитовият карамел се пали лесно от тлеещ въглен и трудно от запалка. Затова използвам магнезиев прах. Сигурно ще стане и с по-едро смлян дървен въглен , алуминиеви или железни стружки:..като ми свършат осветителните състави ще проверя. А засега по системата "ако нещо работи, не го поправаяй" ползвам описаните по-горе. Иначе има доста оригинални конструкции. SERGE77 от руския форум прави смес от калиева селитра, въглен и Fe2O3 за катализатор . С такава смес овалва бинт. От него прави фитил и шайби между шашките. Като го запали отдолу , мигновенно запалва цялата повърхност на горене. Richard Nakka прави вградена запалка, която пали нещо като мини ракетен двигател вътре в корпуса .
Запалките за пиропатрона за изстрелването на парашута са подобни, но там токът е ограничен от размерите и теглото на батерията. Често се използват лампички от елха , срязва се балона с пиличка и се пълни с барут. При големи ускорения тези лампички дават дефекти. Върховно откритие по въпроса направи Aspey, като предложи еднократни лампи за светкавица от стар поляроид , пълни с магнезий и кислород.
 |
| | Еднократни лампи за светкавица от стар поляроид |
|
|
Издържат ускорението при полет ( и при падане без парашут, проверих :) и се палят от 2-3 волта и минимален ток ( не можах да го измеря, мултицетът е бавен, лампата изгаря преди той да реагира.). Кондензатор 470 F зареден до няколко волта е достатъчен. Самата лампа се пръска, а температурата и е много висока. Димен барут, нитроцелулозен, Crimson powder- всичко задейства.
От известно време ползвам стартово устройство , направено в кутия от стар съветски мултицет ( от него остана нихромов проводник :). Вътре монтирах акумулатор 12 V , 1.2 A/h от аларма , с който запалките просто не им хрумва да откажат.
Не твърдя, че моите запалки са най-добрите. Но ми служат изправно вече почти две години. Ако някой направи по-добри и по-технологични, толкова по-добре за всички нас , ракетомоделистите.
Желая ви успешни стартове.
|
|
|
|
