|
| |
| TYRSA - Ракетата от рибарски прът
|
|
Ракетата Tyrsa е първата , която направих с парашут.
Преди нея многократно се изстрелваха ракетите mtr_xxx с двигатели от гилза 12 калибър или от помпа за изсмукване на припой. А за Tyrsa просто ми попадна в ръцете парче от рибарски прът с диаметър 21-23 мм ( той нали е с дълъг конус) и реших да го оползотворя. Материалът се оказа доста здрав и лесен за механична работа , а и се лепи прекрасно с епоксидна и/или полиестерна смола. Върхът изработих на струг за дърво от череша (това имаше).
Стабилизаторите направих от парчета фолиран стъклотекстолит (за печатни платки)
Парашутът е от торба за боклук. За да не изгори при отстрела, се опоставя в чохъл от хартия. Изстрелва се с пиропатрон от ловна гилза зареден с 1.5 г. димен барут . Команда "огън" му подава таймер , настроен за 10 секунди. Ще опиша конструкцията на ракетата по елементи:
Връх - стругован, плътен, череша. Елипсовидна образуваща, дължина 70 мм +20мм преход с диаметър 21мм.
Фюзелаж ( тяло)- парче от рибарски телескоп с диаметър към върха 23мм и отзад 21мм. Дължина 590мм, заедно с върха общата дължина на ракетата става 660мм.
В задната част са пробити отвори за закрепване на двигателя. Винтовете за закрепване на капачката му минават през 4 отвора в тялото на ракетата. Винтовете за соплото се вкарват в жлебове, изпилени в тялото.
Стабилизатори- стъклотекстолит за печатни платки, дебелина 1.5мм, двойно фолиран. Формата е триъгълна ( по-лесно се правят :) и са 4 бр. Хипотенузата е "подострена" на 8-10 мм за по-добра обтекаемост ( с пила- бавно, търпеливо и после с шкурка) . Закрепването на стабилизаторите става с епоксидна смола за прорезис дълбочина ? от дебелината на стената на тялото, издълбани с лист от ножовка. Освен това най-отзад има пръстен от месинг, за които стабилизаторите се запояват. На 2/3 от задната част и максимално близо до тялото са пробити помощни отвори с диаметър 2мм . При залепването с епоксидна смола през тях се прекарва медна тел с диаметър около 0.6 мм и стабилизаторите се стягат с нея към тялото докато се втвърди смолата.Очаквах много висока скорост и се постарах стабилизаторите да са здраво закрепени. Освен това и самата им форма е съобразена за околозвукова скорост.
Парашут- направен от дъното на торба за боклук. Около 50 см диаметър и 15-20 см дълбочина. Въженцата са закрепени по следния начин: парче тиксо 2х2 см се залепя за найлона. В него с игла се пробиват 3 отвора в триъгълник. През тях се прокарва въженцето, след което се залепя отгоре с още едно тиксо. Общия край на въженцата е завързан за рибарски вирбел (една такава въртележка дане се усукват). На другия край на вирбела е вързан объл ластик за амортисьор,който пък е завързан с капронов конец (кафяв) за тялото на ракетата.
Пиропатрон- от гилза 12 калибър, пластмасова. Венецът е остърган на шмиргел ( може с пила) , за да влезе в тялото -нито стегнато, нито хлабаво.През отвора на капсула са прекарани 2 проводника и запоени за крачетата на блиц- лампа от стар поляроид, чийто защитен слой е отстранен. Отворът е запушен с бял силикон. След като изсъхне, се отмерват 1.5 г черен барут (димен барут е правилния израз) и се затваря с ловна тапа с висичина поне 1.5 см ,която трябва да е много плътна по гилзата. Продават ги в ловните магазини свободно. Краят на гилзата не е завалцован. Между пиропатрона и парашута се поставя топка хартия от вестник за спокойствие (и заизолация на парашута от горещи газове).
Батерия- ползвах батерии за часовник от големите (колкото хапче аспирин) , по 1 лв блистера с 10бр. на Илиенци. Поставени в пластмасова тръбичка с подходящ диаметър докато достигна напрежение 9 волта. В единият край затворена с капаче от детско лазерче ( резбата подхожда идеално) и пружинка, а в другия краи е промушено парче меден проводник 1-1.5 мм
Таймер- собствена разработка. Използвам интегралната схема CD4060, която представлява генератор + брояч до 4096 в еднин корпус.
Пускането на брояча става като се разедини мостчето на jp1 (start) при излитане на ракетата. За целта джъмперът е изведен през отвор в тялото до края му и е злепен за един от стабилизаторите с епоксидна смола. Капачката е запоена за кабелче, което се завързва за стартовия прът с тиксо. При излитане капачката с кабелчето остава на земята, а таймерът започва броенето.
С тримера R6 се настройва времето на сработване като го мерим на изхода Q10 да бъде около 10 секунди. Заедно с Q9 те са обединени с диодно "и" , така че след 10 секунди да се отпуши MOS транзистора и да протече ток през пиропатрона за 5 секунди. Ако искаме по-лесно да намерим ракетата в полето, добавяме и пищялката по подобна схема, но ще пищи през 20 секунди за 1.3 секунди. Така се запазва по-дълго време батерията. Посредством JP2 може да се нагласяват най-различни комбинации от времена. А базовото време се изменя в големи граници с кондензатора C2. За настройки в место пиропатрон се поставя лампичка от коледна елха. Вземамаме хронометъра в ръка и отчитаме колко време след махането на мостчето J1 светва лампата. Регулираме с тримера. След настройката вместо тример се поставя обикновен резистор- тримера при ускорението може да се размести.Малки разлики не ме смущават- голяма работа, ако се отвори парашута малко по-рано или по-късно. Не съм на състезания.
Двигател trb20x120- както се разбира по името, направен е от тръба с диаметър 20 и дължина 120мм. Неръждавейка, стена1мм. Малко е тежичък ,но това имам. Соплото е от дурал с графитова вложка в критическото сечение. Тапата е от дурал. Три шашки сорбитов карамел с диаметър 16.5мм, канал 5мм и дължина 31мм. Тяга 40 N/s , време на работа 0.9 сек. Изчисленията със SRM на Nakka и резултатите съвпадат завидно. По здравина този двигател е презапасен 2-3 пъти.
Полетът на Tyrsa беше планиран за 24 май, но поради здравословни проблеми се наложи да го отложа чак до началото на август. В подходящо стърнище около София заедно с Aragorn приготвихме всичко. Три, две , едно. .старт !
Двигателя влезе в режим бързо, ракетата се отдели и литна право нагоре стабилно и уверено, въпреки вятъра, със свистене на разярена анаконда. Достигна апогея като почти се скри от поглед в ясното небе. Ракета с подобни размери изчезва от поглед при височина над 600 метра. Хайде, хайде:но парашутът не се отвори. Описвайки красива парабола, Tyrsa се приземи твърдо на нос на около 5-600 м от нас.Беше забита в земята на около 25-30 см. Тялото се разцепило до половината -от върха., влязъл в него с две шепи пръст. Всичко останало беше здраво на пръв поглед. По-късно установих, че емайлираните проводници от платката до джъмпера на стабилизатора са се оголили при прекарването им, което е най-вероятната причина таймера да не сработи. Мислех си, че от многото стоене се е саморазредила батерията, но като почнахме да разглобяваме ракетата, пиропатрона ни гръмна в ръцете. Вероятно тогава от разместването късото между жичките се е махнало.
Разглобяването на двигателя стана много лесно. Соплото с графитната вложка беше като ново (само дето имаше стандартните отлагания на калиев карбонат). Топлоизолацията беше прогоряла до 2 слоя на местата между шашките, третият слой беше здрав. Бронировката на шашките беше поизгоряла в краищата на около 2-3 мм, останалото беше здраво.
Изводи:
1. Двигателят с графитна критика и дуралуминиево сопло беше готов за презареждане веднага след полета.
2. По-тежката ракета е по-стабилна при вятър
3. Да се носи на пусковете бинокъл , цифров фотоапарат и шапка
4. Да се обръща повече внимание на дреболиите, дяволът се крие там. Да се дава накъсо несработилия пиропатрон преди всичко (в случая нямаше достъп)
5. Проводниците да се сменят с лакирани с копринена изолация (ПЕЛШО)
6. Да се предвиди лесен достъп до вътрешните компоненти- парашут, батерия, електроника, пиропатрон и т.н.
7. Колкото и ракети да пускам на ден , пак са ми малко.
8. Ракети с малък калибър по-трудно се правят- няма място за пълнеж.
По-късно, като извадя и сканирам снимките oт пуска, ще ги добавя. А на вас успешни стартове.
Tyrsa-2
Ракетата Tyrsa-2 почти не се различава от първата Tyrsa. Същото тяло от рибарски телескоп, стабилизаторите и главата от старата ракета, двигателят trb20x120 с графитова вставка в соплото беше зареден отново. Таймерът беше нов, с пищялка , с девет секунди пауза за парашута и една секунда време между две пищенета. Той заедно с батерията и пиропатрона бяха закрепени на тънко дълго парче стъклотекстолит от печатна платка, което опираше в предната част на двигателя. По този начин лесно се сваля и поставя целия блок : таймер-батерия- пиропатрон. Проводниците до стартовия джъмпер този път бяха от лентов кабел за дискове. Добавих и светодиод за индициране на включването на захранването. При изваждането на стартовия джъмпер пищялката започваше веднага да работи. Това спаси парашута от преждевременно изхвърляне, тъй като при поставянето на ракетата на стартовия прът джъмпера се извади и ако не беше пищялката, нямаше да разберем това.
Tyrsa-2 беше изстреляна на едно голямо поле около Самоков. Времето беше почти тихо, ясно и слънчево . Двигателят влезе в режим бързо, ракетата рязко излетя нагоре с характерното разярено свирене на двигател и на шестата секунда се изгуби от поглед. На деветата или десетата секунда се видя облак дим и се чу доста силен гръм от пиропатрона, но не се виждаше нищо в ясното иначе небе. След няколко секунди видяхме ракетата да пада без парашут и без нос, премятайки се . Височината сигурно е била над 700 метра, може и повече, но не се сетих да измеря времето за падане.
Засякохме посоката на приземяване и помощникът ми Илиан тръгна да я прибере, но подмина и продължи доста по-напред. Аз оставих бинокъла и също тръгнах да търся ракетата във високата до пояс трева . След около 30-40 минути Илиан чу пищялката , помотахме се наоколо и я намерихме - на десет метра от нас и пак не се виждаше в тревата - добре , че беше пищялката. Електронната схема геройски беше издържала падането от няколко стотин метра и работата повече от половин час на батерия. Стабилизаторите бяха разпиляни наоколо, но здрави, само отлепени. Тялото също здраво, вървите на парашута омотани и скъсани. Вероятно въжетата на купола са се оплели с въженцето, което е завързано за тялото и не е сработил ластичния амортизатор така ги намерихме, завързани. Неприятно, но:. Казано е: точно преди старта извади парашута, провери го и го скатай наново, ама не - давай, давай... който няма търпение, няма за него полет с парашут. След разглеждане на двигателя се оказа, че той отново е готов за зареждане, никакъв разгар на соплото и никакви изменения по корпуса не забелязах.
За съжаление нямаше възможност за снимки.
Успешных стартов!
|
|
|
|
